13.07.2016 г., 12:55

Градче

1K 1 5

Шосе. Кола подир кола

                                        нанякъде пътуват.

Градче напреде нейде спи 

                                           и сънища сънува.

Сънува пролетния дъжд,

                                           горещините летни

и зимните студени дни,

                                          и есенните цветни.

Сънува как едно шосе

                                          сезоните пресича

и как кола подир кола

                                        върху шосето тичат.

"Поспрете, хей! Поне за миг" - 

                                        извиква им градчето.

Колите чуват този вик,

                                       но много са заети.

Колите бързат все напред,

                                       градчето отминават.

С годините - колите и

                                      градчето остаряват.

Колите счупват се, уви,

                                      ала градът остава.

С годините като че ли

                                     градът се подмладява.

Сега градът притихнал спи

                                      и сънища сънува -

сънува как коли безброй

                                      нанякъде пътуват. . . 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...