mislitel (Георги Каменов)
998 10218
20.07.2023 г., 11:27 ч.

Градска легенда 

  Поезия » Философска, Друга
186 3 6

Запали лулата си светофарът,
гледащ зорко към свойто кръстовище.
Боклукджийската кофа извади китара
и запя романтичното гробище.

Миг спокойствие за тях в късна доба,
най-много да мине заблудено такси,
или да прелети мълчаливата сова
със големите тъжни очи.

Пукат костите на панелните блокове
с бръчки от напукан бетон.
Те питат се за гаранционните срокове
на стените си нови от гипсокартон.

Да, градът нощем е много различен,
с празни улици почти безшумно мълчи.
Някак изглежда по-малко циничен,
но и заспалите хора... са по-добри...

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ничка, след толкова години, още като пусках, се сетих за теб, приятелю, и си помислих, че ще ти хареса, ако прочетеш.
    Радвам се, че познах.
  • Меланхолично и вяло!
    Много мое!
    Поздрави, Гош!
  • Мерси, Катя.
    Пробвай се, темата търпи безчет прочита и интерпретации.
  • И аз съм си го мислела, но едно е да го мислиш, а друго е да го напишеш.
    Хубаво е.
  • Да, това е замисълът, Лили, благодаря.
  • “Да, градът нощем е много различен,
    с празни улици почти безшумно мълчи.
    Някак изглежда по-малко циничен,
    но и заспалите хора... са по-добри...” Да…
    Замисляш с този стих, Мислителю.
Предложения
: ??:??