Градска легенда
Запали лулата си светофарът,
гледащ зорко към свойто кръстовище.
Боклукджийската кофа извади китара
и запя романтичното гробище.
Миг спокойствие за тях в късна доба,
най-много да мине заблудено такси,
или да прелети мълчаливата сова
със големите тъжни очи.
Пукат костите на панелните блокове
с бръчки от напукан бетон.
Те питат се за гаранционните срокове
на стените си нови от гипсокартон.
Да, градът нощем е много различен,
с празни улици почти безшумно мълчи.
Някак изглежда по-малко циничен,
но и заспалите хора... са по-добри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
