10.12.2011 г., 17:08

Градска романтика

994 1 16

 

Топло ми е в дланта ти. Сбираш дъха ми в шепа.

Вън светът няма понятие колко е топло с тебе.

Слънцето се опитва да си промуши окото,

с вятъра любопитно блъскат се във стъклото,

 

шум на тролей изтраква морзово по паважа,

сякаш им се оплаква - иска да му разкажат...

Гларусите, нахални, кискат се и одумват,

улиците са кални, с котки от студ оклюмани...

 

Но тук е тъй уютно и приглушено, тихо,

че тия градски звуци кротко се настаниха

в здрачната стая, в която свила съм се в дланта ти.

Зима е вън, а лято носи се от дъха ти.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....