Градска романтика
Топло ми е в дланта ти. Сбираш дъха ми в шепа.
Вън светът няма понятие колко е топло с тебе.
Слънцето се опитва да си промуши окото,
с вятъра любопитно блъскат се във стъклото,
шум на тролей изтраква морзово по паважа,
сякаш им се оплаква - иска да му разкажат...
Гларусите, нахални, кискат се и одумват,
улиците са кални, с котки от студ оклюмани...
Но тук е тъй уютно и приглушено, тихо,
че тия градски звуци кротко се настаниха
в здрачната стая, в която свила съм се в дланта ти.
Зима е вън, а лято носи се от дъха ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
