Градушка
Беше ден като всички и слънцето тихо изгря.
После с гръм онемяло, небето от сън се разбуди.
Беше ден за молитва. Нужни бяха две капки вода
да замесят узрялото време на хлебни самуни.
Но животът е сложен. Земята е зейнала паст.
Няма капка вода... Как е суха небесната пазва!
Тъпан нейде простенва и тътне гръмовно, без глас.
Няма дъжд. Все не иде. И жега пълзи на талази.
А последният взор е отправен към Бог за добро.
Той присяда молитвено в жадните погледи, спрели.
Но под тежкия изгрев е луднало диво хоро
от разплетени ризи и дрипави бели къдели.
И денят само в миг, извисил към небето ръце,
на парчета разчупва последната хорска омраза,
като бяла градушка вали и не може да спре –
беше ден като всички, а зейна на рани проказа.
Няма прошка, ни дар, дето Бог милостиво да спрат -
пеперуда безпомощно блъска в градушката тяло
и прегръща с криле тишината на своята смърт...
Беше ден за молебен. Живот. И за всичко останало.
Беше ден като всички. Сега тишината е ад.
И умира в студа пеперудата с бялата пазва.
Но защо ли в смъртта си, животът не гледа назад?
Просто само така, Бог умее с любов да наказва...
© Нели Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав!
-
!!!
-
Хубав стих!
-
Много силен и хубав стих! Поздрави, Нели!
-
Силно...
-
Благодаря Цвети!Стенли!Нямаше много градушки това лято и горещниците се разминаха без тях. Права си Цвети,че всъщност в смъртта има връщане назад,връщане към изминалия живот. Но това е друга тема. За съжаление не съм я разгледала тук. Спряла съм се на идеята, че и след смъртта животът продължава, защото молебенът за дъжд се свързва с него.
-
красота, Нели....
вълчи прегръдки!!!
идвай по често... -
Хубаво завръщане, Нели. Знаеш какво имам впредвид...
-
Време беше,Нели..
Появяваш се гръмоносно,но удоволствието е пълно...от всички гледни точки!
Поздрави! -
Образно, запомнящо се стихотворение (различно от обичайните теми), в което на фона на едно природно бедствие са поставени философски въпроси за размисъл... Всъщност смъртта е преминаване от едно измерение в друго, по време на което се превърта лентата на живота за части от секундата, за да продължи там, откъдето е спряла в мига на смъртта...
Поздравления, Нели! -
Благодаря, Агоник!Ами не е ново. От стихосбирката ми е.Извадих някои стихотворения тези дни...
-
Привет,Нелка,не го чета за първи път,но удоволствието си е същото...
Много хубаво стихо.Поздрави. -
Tomad,може би фразата асоциативно звучи по-добре "Но защо ли в смъртта си, животът ВСЕ гледа назад?, но в реалността, не е така. Животът продължава и след смъртта т.е. гледа по-скоро напред.Като в случая, ролята на пеперудата, е да е "жертвата" в обредната молитва за дъжд. Благодаря за добрия отзив!
-
Браво!!! Поезия!
-
Харесах!
-
ще препрочитам пак...
-
Поетична философия, чието присъствие разчупва на безкрайно много гледни точки моята лична читателска представа за художествена битийност и ме вдъхновява да надживея собствената си житейска позиция, мотивирайки индивидуалните ми ориентири в посока "бъдеще време" Браво, Нели! Браво!*
-
браво!
-
Поздрав и от мен!!!
-
"Бог умее с любов да наказва..." Хубаво е
-
Поздрав!
-
Поздравления, Нели!
-
почувствах...!
-
Добър текст, Нели, Но защо ли в смъртта си, животът не гледа назад?
->струва ми се, че първата асоциация е че по-скоро все гледа назад. Просто като мисъл ми се чини по-логично.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и прегръща с криле тишината на своята смърт..."
Това ме впечатли най-много когато го четох първия път.Просто пробожда.