dansyto (Данаил Таков)
816 3638
14.04.2022 г., 11:58 ч.

Градът 

  Поезия
314 1 4

Градът заспива в шепите на мрака,

забравил делничните си терзания.

Надежда бе изгубил все да чака,

напразните човешки обещания.

 

Градът въздъхва, като пред разлъка

и бавно се сбогува със мечтания.

Опитва се да просече пролука

за бягство от безбройни отчаяния.

 

Градът сега е пролетен и хубав е,

защото украсиха го дърветата.

Жадува със неистово бленуване,

съдбата си да преобърне, клетата.

 

Градът е уморен от бесовете ни,

поема в стъпките на всеки клетник.

Дочува воплите и виковете ни,

сред бурята от разярени клетви.

 

Защото е за жертвите убежище,

защото за сълзите е прегръдка.

Арена е за всяко диво зрелище –

любов и мъст, отпивани на глътки!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??