Градът на музиката и любовта...

Чудя се - какво ли е това място,

където всички сме събрани...?!

Експеримент на нещо или някой?!

Без значение - щом Бог в нас пее...

Това е градът, откъдето са всички...

Момчето, което зад маска...е скрито,

не посмяло да и каже "Обичам те".

И момичето, което ще го приближи...

Нещото, на което сме позволили

да си тръгне без да е освободено...

Влакът, които не можем да стигнем,

но щом откачим - бягаме от него...

Тези сто неща от онзи смачкан лист,

които ще направим преди да умрем...

преди времето съвсем да ни превари...,

За които над самолет ще прелетим

но щом билета вземем и в ръцете

стиснем, тръгваме в обратната посока...

Това е градът на любовта, която те

очаква, но ти си прекалено уплашен...

да опиташ, да полетиш, да повярваш...

Че смел е този, които се осмелява,

макар от всичко и всеки да се страхува,

а не този, който безстрашен се има...

Това е чувството да си вечно прецакан...,

когато от другата страна на огледалото - 

просто не си - защото всичко е в целувката...

...на това твое сърце, което те следва

в пътя си, в прегръдката която обича...

безпределно и искрено..., тук и сега...

Това е битката, която не продължаваш...,

защото не можеш с миналото да се сдобриш...

Всичките мигове, на смях и и сълзи, които

така си спестил..., а животът ти отминава...

Всичките мечти, които не се сбъднаха...,

защото не си представяш дори да опиташ...

Чудя се - какво ли е това шантаво място,

където всички луди сме събрани...?!

Това е градът, откъдето са всички...

Това е градът на любовта, която те

очаква, но ти си прекалено уплашен...

да опиташ, да полетиш, да повярваш...

Затова, клетката на някой отключи...,

започвайки, от своята собствена...

И докосни светлините, полети тъй

високо, че да стигнеш звездите...

И се остави на танцът им да те води...

песента им обладаващо да те вдъхнови...

че музиката в теб да композира и лети...

И в гласа си - изгуби се, за да се откриеш...

От съня на смъртта бодро  пробуди се...

и съживи се в мига, който уви ще изгуби...

всякакъв контрол, но в смисъл потънал...

И се остави морето от чувства да те води...
песента им обладаващо да те възнася...
че музиката в теб да композира и лети...
 

Чудя се - какво ли е това място,

където всички сме събрани...?!

Този луд, луд свят от луди хора...

който ей сега ще експлодира...

Ако не разбере, че светът е перфектен,

когато пътя си извървим, а дотогава

само от нас зависи, въпреки тъмнината,

да изберем живота в светлината...

Това е градът на любовта, която те

очаква, а ти вече не си прекалено уплашен...

да опиташ, да полетиш, да повярваш...

Това е градът на музиката в сърцето...