Konstance (Констанс)
19 225
5.04.2023 г., 23:16 ч.

Графитен щрих 

  Поезия » Любовна, Философска
573 8 14

Денят е сив като графитен щрих.
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих. 
В мен чернотата пагубна пълзи... 

Търгувам и се чувствам тъй сама, 
захвърлена на остров непознат. 
С ръцете гоня плътната тъма
и търся пак познатия ми свят.

А ти къде си? Знаеш, че сега
да ме прегърнеш нужен си... Боли... 
Душат ме пипалата на тъга
и дъжд горчив зад клепките вали. 

Сънувам все кошмарни дълбини
и давя се в съмнения безчет. 
Какво ли изведнъж те промени?! 
Приличаш на безплътен силует

на онзи мъж, тъй нежен и любим. 
Кажи ми, че илюзия си бил! 
Дали в живота си сме все сами?!

И с мене нищо ти не си делил... 
 

Konstance

© Констанс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??