Денят е сив като графитен щрих.
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих.
В мен чернотата пагубна пълзи...
Търгувам и се чувствам тъй сама,
захвърлена на остров непознат.
С ръцете гоня плътната тъма
и търся пак познатия ми свят.
А ти къде си? Знаеш, че сега
да ме прегърнеш нужен си... Боли...
Душат ме пипалата на тъга
и дъжд горчив зад клепките вали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up