Графитен щрих
Денят е сив като графитен щрих.
Ридае облак с бисерни сълзи.
От болката аз глътчица отпих.
В мен чернотата пагубна пълзи...
Търгувам и се чувствам тъй сама,
захвърлена на остров непознат.
С ръцете гоня плътната тъма
и търся пак познатия ми свят.
А ти къде си? Знаеш, че сега
да ме прегърнеш нужен си... Боли...
Душат ме пипалата на тъга
и дъжд горчив зад клепките вали.
Сънувам все кошмарни дълбини
и давя се в съмнения безчет.
Какво ли изведнъж те промени?!
Приличаш на безплътен силует
на онзи мъж, тъй нежен и любим.
Кажи ми, че илюзия си бил!
Дали в живота си сме все сами?!
И с мене нищо ти не си делил...
Konstance
© Констанс All rights reserved.
