11.03.2021 г., 8:04

Граница

977 1 5

Несбъднали се приказни целувки

задавиха поредния ми зов.

Заших с лъжи отворената рана

и даже не написах послеслов.
 

Приплъзнах по последната ти страница

за сетен път очите си с любов.

Издигнах там една ронлива граница,

към теб да я прекрачвам в полунощ.

 

Преглътнах най-горчивото "Обичам те",

да можех да те видя в сън поне...

И въпреки че все оставам ничия,

съм някак твоя, а пък своя – не.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...