26.02.2025 г., 21:54

Гравитацията на любовта

363 1 1

Някак натежа,

Някак лекотата, отлетя,

Разделих се на две,

И изпратих моето сърце!

 

Не скърби и не тъжи,

любовта ни не ще спре да гори.

Недей ги брой,

Ден след ден, студен, мъглив,

не винаги животът бива справедлив.

Но обещавам ти във края,

аз съм сигурна и зная,

Ще дойде мигът желан,

светъл, нежен, обещан.

 

Ще разрошвам косите ти,

ще целувам следите ти,

ще докосвам ръцете ти,

ще се слеем, ще горим,

ще сме луди, ще летим.

 

Ще сме вихър, ще сме грях,

смях и огън, нежност, страх.

Ще сме щастливи – знай това.

Но сега не мога да отлетя.

 

Лети високо ти,

на мен сърцето ми тежи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...