Гравитацията на любовта
Някак натежа,
Някак лекотата, отлетя,
Разделих се на две,
И изпратих моето сърце!
Не скърби и не тъжи,
любовта ни не ще спре да гори.
Недей ги брой,
Ден след ден, студен, мъглив,
не винаги животът бива справедлив.
Но обещавам ти във края,
аз съм сигурна и зная,
Ще дойде мигът желан,
светъл, нежен, обещан.
Ще разрошвам косите ти,
ще целувам следите ти,
ще докосвам ръцете ти,
ще се слеем, ще горим,
ще сме луди, ще летим.
Ще сме вихър, ще сме грях,
смях и огън, нежност, страх.
Ще сме щастливи – знай това.
Но сега не мога да отлетя.
Лети високо ти,
на мен сърцето ми тежи.
© Рая Георгиева All rights reserved.
