Греховна сълза
С какво те привличам?
Така и не разбрах.
На този въпрос едва ли ще дам отговор аз.
Как тежко понякога ти ме наричаш.
Как трудно понякога ти ме обричаш.
Но чувството явно, по-силно от нас,
ще броди в душите до сетния час.
Ще гали, ще милва така до зори.
Ех, тези дълбоки и тихи води!
Какво да намеря във този покой?
А ласки и нежност той има ли, той?
И погледа влюбен на твоeто лице
и малко изгубено нежно сърце.
Ще идват, ще плачат за мойта душа.
Така ли е обаче, дали не греша?
Не знам, не разбирам защо е така?
Но знам, че от мен капе топла сълза.
Сълзата любовна попива в пръстта.
Духовна, греховна сълза си е тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
