ГРЕХОВНО
Любовно е, когато зазорява
И с палещо оранжеви лъчи
Слънцето телата им съгрява
Без да съди грешните души
Съучастнически тайно слуша
Разказът на бледата Луна
Осветявала любовно щастие
С часове свидетел на страстта
Запомнила греховни мигове
Безсилна даже да ги предадѐ
Потръпвала във спазми сладостни
Луната в тайната им се закле...
Греховни мигове потулени
Запечатани остават във нощта
Напомнящо е само ехото
В безброй оттенъци до сутринта
...
Зората бавничко разкрива
Залепналите във едно тела
И кожата, нехайно скривала
Сокове, излети в любовта
Засраменото слънце се прикрива
Зад сянката на сутрешна стреха
Ръцете, вече посъбудени
Треперещо си спомнят за "греха"...
© Весела Маркова Всички права запазени