Греховно
ГРЕХОВНО
Любовно е, когато зазорява
И с палещо оранжеви лъчи
Слънцето телата им съгрява
Без да съди грешните души
Съучастнически тайно слуша
Разказът на бледата Луна
Осветявала любовно щастие
С часове свидетел на страстта
Запомнила греховни мигове
Безсилна даже да ги предадѐ
Потръпвала във спазми сладостни
Луната в тайната им се закле...
Греховни мигове потулени
Запечатани остават във нощта
Напомнящо е само ехото
В безброй оттенъци до сутринта
...
Зората бавничко разкрива
Залепналите във едно тела
И кожата, нехайно скривала
Сокове, излети в любовта
Засраменото слънце се прикрива
Зад сянката на сутрешна стреха
Ръцете, вече посъбудени
Треперещо си спомнят за "греха"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
