Грехът на розата
О, Господи!
Тъй приказна е розата,
разтворила цвета си
на разсъмване
и плачеща със бисерни сълзи
във радостта на слънцето
огрени...
по бледите ù чаени страни
руменина в момински свян
извира
и полъхът на топлия южняк
разтваря нежно скрития ù
цвят...
тя слива се със идващия ден,
ефирната си красота превръща
в божествен дъх...
О, Господи!
Прости греха на розата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Ташков Всички права запазени
