Грехът на розата
О, Господи!
Тъй приказна е розата,
разтворила цвета си
на разсъмване
и плачеща със бисерни сълзи
във радостта на слънцето
огрени...
по бледите ù чаени страни
руменина в момински свян
извира
и полъхът на топлия южняк
разтваря нежно скрития ù
цвят...
тя слива се със идващия ден,
ефирната си красота превръща
в божествен дъх...
О, Господи!
Прости греха на розата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Ташков Все права защищены
