Oct 17, 2012, 1:38 PM

Грехът на розата 

  Poetry
661 0 6

О, Господи!

Тъй приказна е розата,

разтворила цвета си

на разсъмване

и плачеща със бисерни сълзи

във радостта на слънцето

огрени...

по бледите ù чаени страни

руменина в момински свян

извира

и полъхът на топлия южняк

разтваря нежно скрития ù

цвят...

тя слива се със идващия ден,

ефирната си красота превръща

в божествен дъх...

 

О, Господи!

Прости греха на розата...

© Марин Ташков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??