9.12.2008 г., 1:07

Грешки

845 0 0

Грешки

 

Не си отивай, мъко моя,

не си отивайте и вие, спомени

за мойте грешки страшни,

че нали със тях живея.

 

Греших случайно,

греших със цел -

сгреших като си тръгнах,

сгреших като останах.

 

А грешките чертаят път

без знаци и без изход,

чертаят път нещастен,

грешен и обречен.

 

И продължавам да греша

като съществувам,

като стоя и продължавам,

като бленувам грешно.

 

Вървя и подминавам

с насмешка строга

безгрешни и праведни,

дори и толкова щастливи.

 

Те обичат по закон

и по заповед се смеят,

безгрешните не плачат

и никога не страдат.

 

Безгрешните - те не мечтаят,

дори в мечтите има грях,

те не живеят - съществуват

във името на оня ред.

 

Реда, във който никога

не ще ме пуснат - аз, грешката,

не съм за там родена,

безредието е мят дом и брат.

 

В безредие и беззаконие живея,

подмятам се из щастие и мъка,

сред спокойствие и бури

продължавам отново да греша.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...