Dec 9, 2008, 1:07 AM

Грешки

  Poetry » Love
848 0 0

Грешки

 

Не си отивай, мъко моя,

не си отивайте и вие, спомени

за мойте грешки страшни,

че нали със тях живея.

 

Греших случайно,

греших със цел -

сгреших като си тръгнах,

сгреших като останах.

 

А грешките чертаят път

без знаци и без изход,

чертаят път нещастен,

грешен и обречен.

 

И продължавам да греша

като съществувам,

като стоя и продължавам,

като бленувам грешно.

 

Вървя и подминавам

с насмешка строга

безгрешни и праведни,

дори и толкова щастливи.

 

Те обичат по закон

и по заповед се смеят,

безгрешните не плачат

и никога не страдат.

 

Безгрешните - те не мечтаят,

дори в мечтите има грях,

те не живеят - съществуват

във името на оня ред.

 

Реда, във който никога

не ще ме пуснат - аз, грешката,

не съм за там родена,

безредието е мят дом и брат.

 

В безредие и беззаконие живея,

подмятам се из щастие и мъка,

сред спокойствие и бури

продължавам отново да греша.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...