Грешна любов
Поспри, преди да завалиш,
в очите ми болка бъди,
не тръгвай, преди да простиш
на мрака зелените следи.
Събличай утрото бавно,
в моето тяло жар разпилей,
тя, душата ми, свикна отдавна
да бъде словесен бордей.
Изкрещи ме докрай
полусънена, гола и боса
нека раздялата знае
отговора преди въпроса.
Накажи ме с любов,
от която така си уплашен,
че до лудост сега си готов
да гориш в съда страшен.
Пристан не искам от тебе,
нито живота ти после,
тази нощ си потребен,
утре отново за тебе ще прося.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Всички права запазени
