Поспри, преди да завалиш,
в очите ми болка бъди,
не тръгвай, преди да простиш
на мрака зелените следи.
Събличай утрото бавно,
в моето тяло жар разпилей,
тя, душата ми, свикна отдавна
да бъде словесен бордей.
Изкрещи ме докрай
полусънена, гола и боса
нека раздялата знае
отговора преди въпроса. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up