Грешна любов
Поспри, преди да завалиш,
в очите ми болка бъди,
не тръгвай, преди да простиш
на мрака зелените следи.
Събличай утрото бавно,
в моето тяло жар разпилей,
тя, душата ми, свикна отдавна
да бъде словесен бордей.
Изкрещи ме докрай
полусънена, гола и боса
нека раздялата знае
отговора преди въпроса.
Накажи ме с любов,
от която така си уплашен,
че до лудост сега си готов
да гориш в съда страшен.
Пристан не искам от тебе,
нито живота ти после,
тази нощ си потребен,
утре отново за тебе ще прося.
© Ивана All rights reserved.
