16.11.2006 г., 15:02 ч.

Грешната ми кръв... 

  Поезия
737 0 3
Сънувах пак очите ти красиви,
усмивката, приканваща към грях,
усещам погледа към мене -
минаваш бавно мойто тяло.
И пишеш ред след ред,
все думи, търсещи страстта,
раздвояваш моята душа,
в миг един обърка моя ден.

Аз не трябва да съм с теб сега,
друг живее в моя ден и час,
друг с целувка стопля ми нощта
и гори за мене всеки миг.
Той обича ме и все към мене тича,
а ти искаш аз да го излъжа,
да остана в нощта с теб,
да усетя как целуваш ти.

И копнея за това, признавам,
но душата се бунтува в мен,
в битка с горещата ми кръв,
тя за него ден и нощ милее.
А кръвта не спира, ври...
Иска да опита от греха,
да почувства твойта топла гръд,
да усети твоите целувки.

© Стефани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • уффф кой е той?вече ще умра от любопитство
  • Много се радвам,че харесваш стиховете ми,надявам се да е така и за в бъдище
  • колко ми хареса , не можеш да си представиш...обади се ако искаш да поговорим
Предложения
: ??:??