Грешната ми кръв...
усмивката, приканваща към грях,
усещам погледа към мене -
минаваш бавно мойто тяло.
И пишеш ред след ред,
все думи, търсещи страстта,
раздвояваш моята душа,
в миг един обърка моя ден.
Аз не трябва да съм с теб сега,
друг живее в моя ден и час,
друг с целувка стопля ми нощта
и гори за мене всеки миг.
Той обича ме и все към мене тича,
а ти искаш аз да го излъжа,
да остана в нощта с теб,
да усетя как целуваш ти.
И копнея за това, признавам,
но душата се бунтува в мен,
в битка с горещата ми кръв,
тя за него ден и нощ милее.
А кръвта не спира, ври...
Иска да опита от греха,
да почувства твойта топла гръд,
да усети твоите целувки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефани Всички права запазени
Много се радвам,че харесваш стиховете ми,надявам се да е така и за в бъдище