Грешната ми кръв...
усмивката, приканваща към грях,
усещам погледа към мене -
минаваш бавно мойто тяло.
И пишеш ред след ред,
все думи, търсещи страстта,
раздвояваш моята душа,
в миг един обърка моя ден.
Аз не трябва да съм с теб сега,
друг живее в моя ден и час,
друг с целувка стопля ми нощта
и гори за мене всеки миг.
Той обича ме и все към мене тича,
а ти искаш аз да го излъжа,
да остана в нощта с теб,
да усетя как целуваш ти.
И копнея за това, признавам,
но душата се бунтува в мен,
в битка с горещата ми кръв,
тя за него ден и нощ милее.
А кръвта не спира, ври...
Иска да опита от греха,
да почувства твойта топла гръд,
да усети твоите целувки.
© Стефани All rights reserved.
Много се радвам,че харесваш стиховете ми,надявам се да е така и за в бъдище