Грешни и праведни
Грешни са хората по своята същност,
грешни мечтаят и грешни грешат.
Сърцата препълни с обич са, всъщност,
по друми трънливи непрестанно вървят.
Ветрове ураганни сетивата прекършат.
Стелят се в душите сиви мъгли.
Изстрадали с болка и обич прегръщат,
потъват, изригват, дори да кърви.
Носят си кръста, глава не прекланят,
разпятието не може да ги сломи.
На вечеря потайна и дявола канят -
праведни и грешни човешки съдби.
Там, точно отляво, дълбоко в гърдите
прилежно надиплени спомени бдят.
Щом бурите стихнат, разпалват мечтите,
надежда и вяра, за да възкресят.
Грешни и праведни нижат се дните.
Надмогнали участ, енигми редят.
Благоговение вещаят звездите -
в стъпките грешни цветя да цъфтят.
Ромашка, 13 октомври 2022
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
