Грешни и праведни
Грешни са хората по своята същност,
грешни мечтаят и грешни грешат.
Сърцата препълни с обич са, всъщност,
по друми трънливи непрестанно вървят.
Ветрове ураганни сетивата прекършат.
Стелят се в душите сиви мъгли.
Изстрадали с болка и обич прегръщат,
потъват, изригват, дори да кърви.
Носят си кръста, глава не прекланят,
разпятието не може да ги сломи.
На вечеря потайна и дявола канят -
праведни и грешни човешки съдби.
Там, точно отляво, дълбоко в гърдите
прилежно надиплени спомени бдят.
Щом бурите стихнат, разпалват мечтите,
надежда и вяра, за да възкресят.
Грешни и праведни нижат се дните.
Надмогнали участ, енигми редят.
Благоговение вещаят звездите -
в стъпките грешни цветя да цъфтят.
Ромашка, 13 октомври 2022
© Златка Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Злати,много силен стих, да грешни сме,затова сме тук, за да се учим и израстваме духовно.Но като гледам какво се случва с хората, е ясно, че никога няма да помъдреем! Хареса ми !
-
Георги, Тони, Тоти! Благодаря с поклон!
-
Чудесен стих!
Поздрави! Успех! -
"Грешни са хората по своята същност" - всички сме грешни, Злати. Аз идеален човек не познавам. Всички сме грешни и всички страдаме!
-
Много ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
