8.10.2008 г., 21:51

Грешница

660 0 0

Скръбни длани се простират към решетката,

жални викове отекват о стените,

ще намери ли спасение от клетката,

във която е заключила мечтите?

 

Мрак чете се, и агония, в очите и,

от сълзи пресъхнали, но суша не видели,

ще намерят ли лъчи от Слънце дните и,

с прах покрити, от печала посивели?

 

А лицето и, изпито и блуждаещо,

ще открие ли целувката, усмивката,

в общество от камък, грубо и  нехаещо,

ще я стопли ли на обичта завивката?

 

Ще излезе ли свободна от сърцето си,

над което ключ от грехове надвисва,

ще открие ли отрова за душата си,

болката да спре,която я подтиска?...

 

Ще избяга ли от тъмната си стая,

ще прекрачи ли през прага на страданието,

ще загине ли и щастие познала,

ще забрави ли тя, клета, покаянието?

 

11.08.2008 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....