Скръбни длани се простират към решетката,

жални викове отекват о стените,

ще намери ли спасение от клетката,

във която е заключила мечтите?

Мрак чете се, и агония, в очите и,

от сълзи пресъхнали, но суша не видели,

ще намерят ли лъчи от Слънце дните и,

с прах покрити, от печала посивели?

А лицето и, изпито и блуждаещо,

ще открие ли целувката, усмивката,

в общество от камък, грубо и  нехаещо,

ще я стопли ли на обичта завивката?

Ще излезе ли свободна от сърцето си,

над което ключ от грехове надвисва,

ще открие ли отрова за душата си,

болката да спре,която я подтиска?...

Ще избяга ли от тъмната си стая,

ще прекрачи ли през прага на страданието,

ще загине ли и щастие познала,

ще забрави ли тя, клета, покаянието?

11.08.2008 г.