Oct 8, 2008, 9:51 PM

Грешница

  Poetry
664 0 0

Скръбни длани се простират към решетката,

жални викове отекват о стените,

ще намери ли спасение от клетката,

във която е заключила мечтите?

 

Мрак чете се, и агония, в очите и,

от сълзи пресъхнали, но суша не видели,

ще намерят ли лъчи от Слънце дните и,

с прах покрити, от печала посивели?

 

А лицето и, изпито и блуждаещо,

ще открие ли целувката, усмивката,

в общество от камък, грубо и  нехаещо,

ще я стопли ли на обичта завивката?

 

Ще излезе ли свободна от сърцето си,

над което ключ от грехове надвисва,

ще открие ли отрова за душата си,

болката да спре,която я подтиска?...

 

Ще избяга ли от тъмната си стая,

ще прекрачи ли през прага на страданието,

ще загине ли и щастие познала,

ще забрави ли тя, клета, покаянието?

 

11.08.2008 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...