8 oct 2008, 21:51

Грешница

  Poesía
663 0 0

Скръбни длани се простират към решетката,

жални викове отекват о стените,

ще намери ли спасение от клетката,

във която е заключила мечтите?

 

Мрак чете се, и агония, в очите и,

от сълзи пресъхнали, но суша не видели,

ще намерят ли лъчи от Слънце дните и,

с прах покрити, от печала посивели?

 

А лицето и, изпито и блуждаещо,

ще открие ли целувката, усмивката,

в общество от камък, грубо и  нехаещо,

ще я стопли ли на обичта завивката?

 

Ще излезе ли свободна от сърцето си,

над което ключ от грехове надвисва,

ще открие ли отрова за душата си,

болката да спре,която я подтиска?...

 

Ще избяга ли от тъмната си стая,

ще прекрачи ли през прага на страданието,

ще загине ли и щастие познала,

ще забрави ли тя, клета, покаянието?

 

11.08.2008 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...