В живота сторих своя първи грях,
на момче добро и всеотдайно измених.
Не ще намеря в очите му отново бряг
за своите изстрадани мечти.

Обръщам се към него в съня
и моля го, мълвя...
Сълзите капят неудържимо в нощта:
"Прости жестоката лъжа."

Но чужди сме вече, непознати дори
и своята грешка аз не ще простя
дори и на мен той да прости,
дори и близки да станем както преди.
 
С тъга разбирам, не ме обича вече,
поглежда ме, а погледът му е студен,
мълви, а думите са тежки.
Разбитото сърце лъжа не ще прости.

Прошката му аз не заслужавам
дори в нощта да старадам за греха.
Дълбоко аз ще съжалявам,
нараних една добра душа.

Прости жестоката лъжа,
прости ти моята измяна.
Понасям своята вина,
че бях за теб грешница една.

                 Прости ми, прости!...