Sep 14, 2007, 7:41 PM

Грешница 

  Poetry
688 0 1
В живота сторих своя първи грях,
на момче добро и всеотдайно измених.
Не ще намеря в очите му отново бряг
за своите изстрадани мечти.
Обръщам се към него в съня
и моля го, мълвя...
Сълзите капят неудържимо в нощта:
"Прости жестоката лъжа."
Но чужди сме вече, непознати дори
и своята грешка аз не ще простя
дори и на мен той да прости,
дори и близки да станем както преди. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолина Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??