14 sept 2007, 19:41

Грешница 

  Poesía
672 0 1
В живота сторих своя първи грях,
на момче добро и всеотдайно измених.
Не ще намеря в очите му отново бряг
за своите изстрадани мечти.
Обръщам се към него в съня
и моля го, мълвя...
Сълзите капят неудържимо в нощта:
"Прости жестоката лъжа."
Но чужди сме вече, непознати дори
и своята грешка аз не ще простя
дори и на мен той да прости,
дори и близки да станем както преди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолина Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??