22.12.2009 г., 9:28 ч.

Грешница 

  Поезия » Любовна
699 0 1

              Грешница

 

Какво остана след разялата -

очи, давещи се в сълзи,

защо повярвах на илюзията -

че няма толко да боли?

 

Най-много себе си предадох - 

изгубих се заради тях,

потъпках себедадената дума -

да не встъпвам в грях.

 

Изневерих толкова жестоко -

с поглед, устни и ръце,

разкъсвах истински дълбоко -

собственото си сърце.

 

Обичаше ме искрено единият -

завинаги,д о смърт дори,

с другия страст ни свързваше -

сквернеше нашите души.

 

Зачитаха се като кръвни братя -

ала повече са и от това,

зарад любовта си към двамата -

съм осъдена на самота.

 

 

© Мария Харизанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосващ елегичен стих!
    За съжаление понякога се случва и така,
    животът е сложен, и крие всякакви изненади.
    Пожелавам на лирическата да забрави
    за миналите дни и без страх напред да продължи,
    сигурно там я очаква нова съдба, и нова любов.
    Честита Коледа и Нова Година!
    Пожелавам щастливо сбъднати мечти да има,
    във всички твои дни през Новата 2010 година!
    БЪДИ!

Предложения
: ??:??