Грешници земни

Ако времето лекува
нека мен не ме щади,
а да спре мига във който бавно тръгваш ти !
Да избърше то сълзите,
да даде мир и покой.
Да помогне на душите
да намерят пътя свой.
Да разказва то за дните ,
дето радост е била,
да помогне ний самите
да почувстваме греха!
Да почака,
да поспре ...
Да не бърза нито миг!
Да залепи счупеното ми сърце,
да заговори със безсилен вик.
И да помисли то за нас,
грешниците земни,
страдащи всеки божи час,
събиращи сърцата си на части тленни!