20.04.2008 г., 11:22

Грешните звезди

644 0 1
Загледана съм тази нощ в небето,
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри.

Но те угасват с жален тон,
че грешно разположени звезди един милион
отразяват моите сълзи
и сърцето пак ехти.

И викам аз за помощ майка и баща,
но странно чувство и празна, грешна самота...
Обзема ме страхът, обзема ме омраза,
че грешни веч ще са звездите
и помощ никой не оказва...

И така ще си минават дните -
във вечен грях
и вместо силен смях
ще се чува само шепот на сълзите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогна ме със стиха си, мила Габи!
    Бъди винаги ето такава:
    "Загледана съм тази нощ в небето,
    огряват ме безброй звезди.
    Те пробуждат в мен детето
    и в очите пораждат искри."
    Прегръдка за теб!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...