Грешните звезди
Загледана съм тази нощ в небето,
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри.
Но те угасват с жален тон,
че грешно разположени звезди един милион
отразяват моите сълзи
и сърцето пак ехти.
И викам аз за помощ майка и баща,
но странно чувство и празна, грешна самота...
Обзема ме страхът, обзема ме омраза,
че грешни веч ще са звездите
и помощ никой не оказва...
И така ще си минават дните -
във вечен грях
и вместо силен смях
ще се чува само шепот на сълзите.
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри.
Но те угасват с жален тон,
че грешно разположени звезди един милион
отразяват моите сълзи
и сърцето пак ехти.
И викам аз за помощ майка и баща,
но странно чувство и празна, грешна самота...
Обзема ме страхът, обзема ме омраза,
че грешни веч ще са звездите
и помощ никой не оказва...
И така ще си минават дните -
във вечен грях
и вместо силен смях
ще се чува само шепот на сълзите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Всички права запазени
