20 апр. 2008 г., 11:22
Грешните звезди
Загледана съм тази нощ в небето,
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри.
Но те угасват с жален тон,
че грешно разположени звезди един милион
отразяват моите сълзи
и сърцето пак ехти.
И викам аз за помощ майка и баща,
но странно чувство и празна, грешна самота...
Обзема ме страхът, обзема ме омраза,
че грешни веч ще са звездите
и помощ никой не оказва...
И така ще си минават дните -
във вечен грях
и вместо силен смях
ще се чува само шепот на сълзите.
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри.
Но те угасват с жален тон,
че грешно разположени звезди един милион
отразяват моите сълзи
и сърцето пак ехти.
И викам аз за помощ майка и баща,
но странно чувство и празна, грешна самота...
Обзема ме страхът, обзема ме омраза,
че грешни веч ще са звездите
и помощ никой не оказва...
И така ще си минават дните -
във вечен грях
и вместо силен смях
ще се чува само шепот на сълзите.
© Габриела Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Бъди винаги ето такава:
"Загледана съм тази нощ в небето,
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри."
Прегръдка за теб!