Загледана съм тази нощ в небето,
огряват ме безброй звезди.
Те пробуждат в мен детето
и в очите пораждат искри.
Но те угасват с жален тон,
че грешно разположени звезди един милион
отразяват моите сълзи
и сърцето пак ехти.
И викам аз за помощ майка и баща,
но странно чувство и празна, грешна самота...
Обзема ме страхът, обзема ме омраза,
че грешни веч ще са звездите ...