Грижа
Виждаш човека отсреща,
носи тъга зловеща.
Мръщи се на новия ден,
в душата му вятър студен.
От леглото се измъква едвам,
как ще намери сила - не знам.
Сяда в своята кола, пали,
ех - и тя не иска да запали..
Тръгва по пътя пеша,
мисли си куп неща.
Колко несправедлив е светът,
колко смачкващ е животът.
Стига до своята работа,
обгражда се със сивота.
Забива главата своя -
,,Не ме безпокойте, моля!"
Слънчев лъч се появява,
повдига се и се прозява,
отпред стои колежка,
усмихва се насреща.
Интересува се как е днес,
слуша с интерес.
Носи чаша кафе,
да, много не е.
Поднесена като изненада,
оправя деня някому веднага!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчице Всички права запазени