Гримирана любов
Гримирана любов
Сърцето що е грим, това не знае!
То само страда, плаче и боли!
Обича, но душата само знае,
че любовта е обич и сълзи!
Любимият когато си отиде
при другата, при другия боли!
Очите ти желаят да го видят,
но вътре, в тебе любовта горчи!
Не може чувствата да се гримират!
Не можеш да ги замаскираш с грим!
Тогава бавно, бавно те умират
и всичко се превръща само в дим!
А после? После всичко избледнява
и се превръща само в спомен стар!
Отново ще започнеш отначало
живота си във някой евтин бар!
След толкова любов несподелена
отново със бутилката си сам!
Животът е безкрайната вселена,
а ти прашинка във безкрая, там!
25.03. 2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
