Гримирана любов

Сърцето що е грим, това не знае!

То само страда, плаче и боли!

Обича, но душата само знае,

че любовта е обич и сълзи!

Любимият когато си отиде

при другата, при другия боли!

Очите ти желаят да го видят,

но вътре, в тебе любовта горчи!

Не може чувствата да се гримират!

Не можеш да ги замаскираш с грим!

Тогава бавно, бавно те умират

и всичко се превръща само в дим!

А после? После всичко избледнява

и се превръща само в спомен стар!

Отново ще започнеш отначало

живота си във някой евтин бар!

След толкова любов несподелена

отново със бутилката си сам!

Животът е безкрайната вселена,

а ти прашинка във безкрая, там!

25.03. 2024 г.