Гроб за клеветата
ГРОБ ЗА КЛЕВЕТАТА
В лунна нощ отидох във гората,
да копая гроб за клеветата.
Клеветата аз до смърт я мразя
и от нея винаги се пазя!
Клеветата дружбата разбива,
обичта и любовта убива,
със приятелите ще те скара
и дори в затвора ще те вкара!
Мислех –
трябва да я погребеме
и от нея да се отървеме!
С кирката копàх, с лопата рѝнах,
с пръст почти до кръста се заринах.
Два-три часа във копàне мина,
та реших за малко да почина.
Но от дупката като излязах,
трима полицаи забелязах:
те от три страни ме заградиха
и с фенерчета ме заслепиха.
Бяха яки като културисти,
а изкусни като каратисти:
в миг ме повалиха със ритници
и ме закопчаха в белезници!
Някой беше ме оклеветил,
че отявлен иманяр съм бил
и съм тръгнал през нощта да ровя -
някакво имане да изровя!
После и в участъка ме биха,
но с признания не се сдобиха
и след два дни ме освободиха.
Аз, от всичко станало дотука,
си извляках следната поука:
“Който гроб на другиго копае,
сам ще падне в него най-накрая!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
