Гроб за клеветата
ГРОБ ЗА КЛЕВЕТАТА
В лунна нощ отидох във гората,
да копая гроб за клеветата.
Клеветата аз до смърт я мразя
и от нея винаги се пазя!
Клеветата дружбата разбива,
обичта и любовта убива,
със приятелите ще те скара
и дори в затвора ще те вкара!
Мислех –
трябва да я погребеме
и от нея да се отървеме!
С кирката копàх, с лопата рѝнах,
с пръст почти до кръста се заринах.
Два-три часа във копàне мина,
та реших за малко да почина.
Но от дупката като излязах,
трима полицаи забелязах:
те от три страни ме заградиха
и с фенерчета ме заслепиха.
Бяха яки като културисти,
а изкусни като каратисти:
в миг ме повалиха със ритници
и ме закопчаха в белезници!
Някой беше ме оклеветил,
че отявлен иманяр съм бил
и съм тръгнал през нощта да ровя -
някакво имане да изровя!
После и в участъка ме биха,
но с признания не се сдобиха
и след два дни ме освободиха.
Аз, от всичко станало дотука,
си извляках следната поука:
“Който гроб на другиго копае,
сам ще падне в него най-накрая!”
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря на които прочетохте и коментирахте! Илияна, не разбрах какво му е интересното на това, "че са ме хванали чак в гората" - че къде другаде да ме хванат, ако не на местопрестъплението? И за каква бутилка питаш,Безкрайност - в стихотворението ми бутилка не се споменава. А ти, Фортуна, явно иронизираш, че едва след такива мъки съм стигнал до всеизвестната (от пословиците) поука. Но точно в това е поуката - че ние от пословиците не се учим, а че "Човек се учи (само)от що му се случи!"
-
Доста се изненадах от завършека...
-
Браво!Много ми хареса!
-
-
В хубава дреха си облякъл поговорката,Ангаре!Моите поздравления!
Привет! -
Хареса ми поуката накрая...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
