20.12.2011 г., 21:02

Гробищно

1.1K 0 3

Аз какво съм? Познай!

През нощта с дни мечтая,

през деня нощ вещая,

водя до пурпурен край.

И в душата во веки витая.

 

Аз съм, може би, сянка

от лодката слязла,

може би, влязла

черна, зла пепелянка,

от Ада излязла.

 

Аз бях сам като вас.

И живях, и живота съзрях,

с изгрева блед аз изгрях,

но удари последният час

и във спомена нейде изтлях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Метев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • странно и различно!
    поздрав!
  • Браво на земляка !Момченце дай Боже ,това лято да се сьберем у дома ми в Долни Дьбник и да се опознаем по от близо.Имам такава идея а ти си ми под носа така че ако мисли6 че 6те ти е хубаво с някои баби от откровениа от на6ият край, 6те се запознае6 с тях.Дай Боже!Да ти е 4естита Новата Година!
  • Много хубаво произведение, браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...