Гробове за птици
ГРОБОВЕ ЗА ПТИЦИ
Отричай ме напук на любовта си!
Сега съм жив! Сега ти можеш всичко!
Сега съм още жилав и косите ми
не са напълно побелели от годините.
Все още стискам чашата с надежда,
че ще откажа някога цигарите,
но вече гледам някак изпод вежди
и ядно псувам лудостта на младите.
Онази лудост бяла псувам, дето
пропука плещите и ме направи птица,
а може би, защото взе крилете си
я псувам днес под сянката си свита!
А може би, защото ти завиждам,
че можеш още да летиш високо,
а аз копая гробове за птиците
във черната земя...все по-дълбоко!
И бие в умореното ми тяло
сърцето, дето искам да се пръсне,
но да започна всичко отначало,
за мен сега е твърде, твърде късно!
Отричай ме! Мрази ме...но те моля!
Аз моля те...не ме забравяй...
Как искам птица да ми изкопае гроба
и вместо свещ - перце да ми остави!
Емил Стоянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
