emo2 (Емил Стоянов)
236 750
15.10.2022 г., 16:54 ч.

Гробове за птици 

  Поезия
412 5 10

ГРОБОВЕ ЗА ПТИЦИ 

 

Отричай ме напук на любовта си!

Сега съм жив! Сега ти можеш всичко!

Сега съм още жилав и косите ми

не са напълно побелели от годините.

 

Все още стискам чашата с надежда,

че ще откажа някога цигарите,

но вече гледам някак изпод вежди

и ядно псувам лудостта на младите. 

 

Онази лудост бяла псувам, дето 

пропука плещите и ме направи птица,

а може би, защото взе крилете си

я псувам днес под сянката си свита!

 

А може би, защото ти завиждам,

че можеш още да летиш високо,

а аз копая гробове за птиците 

във черната земя...все по-дълбоко!

 

И бие в умореното ми тяло

сърцето, дето искам да се пръсне,

но да започна всичко отначало,

за мен сега е твърде, твърде късно!

 

Отричай ме! Мрази ме...но те моля!

Аз моля те...не ме забравяй...

Как искам птица да ми изкопае гроба 

и вместо свещ - перце да ми остави!

 

Емил Стоянов

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??