Гробовен пасианс
Да погребеш под пепелта
отминалите дни. И после
да забравиш, че повярвах.
Ще бъда тежка тишина.
Защото зная, да простиш
не означава да забравиш.
Ще бъда стъклена душа,
която ти да натрошиш.
А може би съм и глупак,
че замечтано-сляп танцувах
със съдбата, че се впуснах
с нея да редя гробовен пасианс!
А може би със гола гръд
посрещнах просто острието...
отблизо болката да опозная.
Във всеки неин жесток нюанс.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
