Sep 15, 2010, 10:55 PM

Гробовен пасианс

  Poetry » Other
971 0 13

Да погребеш под пепелта
отминалите дни. И после
да забравиш, че повярвах.
Ще бъда тежка тишина.

Защото зная, да простиш
не означава да забравиш.
Ще бъда стъклена душа,
която ти да натрошиш.

А може би съм и глупак,
че замечтано-сляп танцувах
със съдбата, че се впуснах
с нея да редя гробовен пасианс!

А може би със гола гръд
посрещнах просто острието...
отблизо болката да опозная.
Във всеки неин жесток нюанс.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...