28.09.2007 г., 20:37

Гроздобер

3K 0 22
 

                                                        

Есенно слънце в прегръдката на лозите.

Тънка мъгла крие зрелите гроздове.

Всяко зърно е дума.

Всеки грозд изречение.

Сладка е същността им. Като живота.

Берем ги нежно да не повредим душата им.


Ще ги поемат опитни ръце на майстори.

Ще изцедят от тях сладостта им.

Ще я налеят в бурета черничеви,

докато кипне опиянена

и се превърне във вдъхновение.


Толкова много грозде!

Толкова  младо вино!

Толкова чаши с поезия....


Току що се връщам от гроздобер.Седнах пред компютъра и написах тази импресия.Дано ви хареса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тази хубава Янтрея!
    Явно страдам от амнезия,
    щом се заблудих по нея:
    че когато пиеш вино
    се зареждаш със поезия!

    Аз изпих две чаши вино
    и написах една строфа.
    После седнах зад кормилото
    и направих катастрофа!
  • Прекрасен стих, Вале!!! Изпих го на един дъх! Благословено да е вдъхновението ти!! Поздрави!!!
  • Без малко да не разбера за това вълшебно вино!!!
    Много ми хареса, мила Валя, пак ще отпия!!!
    Поздрави за импулсивно-красивата творба!!!
  • Страхотна е!
  • Благодаря за корекцията!Още отначало се питах от какво дърво са буретата за вино.Зная,че ракията се слага в буре от черница-за цвят,но за виното не бях сигурна.Надявам се така да е по-добре.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...