28.09.2007 г., 20:37 ч.
Гроздобер
Есенно слънце в прегръдката на лозите.
Тънка мъгла крие зрелите гроздове.
Всяко зърно е дума.
Всеки грозд изречение.
Сладка е същността им. Като живота.
Берем ги нежно да не повредим душата им.
Ще ги поемат опитни ръце на майстори.
Ще изцедят от тях сладостта им.
Ще я налеят в бурета черничеви,
докато кипне опиянена
и се превърне във вдъхновение.
Толкова много грозде!
Толкова младо вино!
Толкова чаши с поезия....
Току що се връщам от гроздобер.Седнах пред компютъра и написах тази импресия.Дано ви хареса.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасен стих, Вале!!! Изпих го на един дъх! Благословено да е вдъхновението ти!! Поздрави!!!
-
Без малко да не разбера за това вълшебно вино!!!
Много ми хареса, мила Валя, пак ще отпия!!!
Поздрави за импулсивно-красивата творба!!! -
Страхотна е!
-
Благодаря за корекцията!Още отначало се питах от какво дърво са буретата за вино.Зная,че ракията се слага в буре от черница-за цвят,но за виното не бях сигурна.Надявам се така да е по-добре.
-
Бих поправил само "бурета липови " с "черничеви бурета"...по достоверно е...импресията ти е невероятна...Всички сме гроздове от асмата на Бога...
-
Много ми хареса, Валенце!
Пийнах чаша вино от твоето -
прекрасно е , и чаша поезия-
за разкош. Красива си, Вале. -
Да,определено много ми хареса!Много добре си го написала,много спомени ме връхлетяха,докато 4етох!!!Прекрасна си!
-
Много красив стих и различен поглед! -"...толкова чаши с поезия..."
-
Вино и вдъхновение-твърдо ДА!Поздравче,Валя!
-
Прекрасно стих...
И ухае тръпчиво...
Като истина...
in vino veritas-
така е нали? -
Прекрасна е! Как да не му хареса на човек! Много добре си направила паралела между поезия - опиянение - вино - грозде! Поздрави!
-
Така е Валя
Ако ги махнеш, става друго стихотворение. Аз направо се влюбих в първия ти 2 куплета.
Есенно слънце в прегръдката на лозите.
Тънка мъгла крие зрелите гроздове.
Всяко зърно е дума.
Всеки грозд изречение.
Сладка е същността им. Като живота.
Берем ги нежно да не повредим душата им....
Берем ги нежно, да не повредим душата им - страхотно е! понякога скритото е много по-красиво..и по-нежно. Ще чакам нови творби!
-
Като младо вино се леят стиховете ти, Валя!
Поздрав и прегръдка от мен! -
Музата с теб била е сред лозите,
за това стиха е чудесия!
Нека пием за живота
с непресъхващата му омая! -
"Толкова много грозде!
Толкова младо вино!
Толкова чаши с поезия...."
Според мен в последния стих е екстракта!!!
Поздравявам те!!!
-
Благодаря на всички за милите думи!Благодаря на Светла за обективното и мнение.В случая основната идея на стихотворението се крие точно в последните три стиха.Останалото е въведение.Поне според моя замисъл.Ако ги махна,става друго стихотворение.
-
Първият ти куплет от 5 стиха ти е страхотен, невероятен, всяка дума си е на мястото и кове! Простички и дълбоки едновременно, както и трябва, като истинска поезия. Вторият куплет ти е хубав също, но ми се иска да мъничко по-силен. Опитала си се в същото преживяване да продължиш, но леко ти спада..а трябва да качваш. или поне да задържиш, а не да спадаш. В този смисъл въобще нямаш нужда от последните 3 стиха, които са с удивителни и многоточие..независимо, че многоточието се слага, за да подскаже, че има много повече от това и се крие по-дълбок смисъл, тези три стиха много ти ограничават стиха само в една посока. Дай възможност на читателя да си помисли каквото си иска за това вино, дай му свободата да литне и да мисли не само в една посока.Стихът ти е страхотен в първите 2 куплета!
-
Да си кажем - Наздраве! - тогава!!!
Поздравления, Валя!!! -
Есенно слънце в прегръдките на лозите...
Стопли ме, разведри ме, благодаря, чудесно е! -
Прекрасна е импресията ти Валя!
Нека чашите ни винаги са пълни с младо вино и поезия! -
не случайно казват- любов и вино, както и се организират поетични конкурси под тези думи ...Толкова младо вино!
Толкова чаши с поезия....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Явно страдам от амнезия,
щом се заблудих по нея:
че когато пиеш вино
се зареждаш със поезия!
Аз изпих две чаши вино
и написах една строфа.
После седнах зад кормилото
и направих катастрофа!