28 сент. 2007 г., 20:37

Гроздобер

3K 0 22
 

                                                        

Есенно слънце в прегръдката на лозите.

Тънка мъгла крие зрелите гроздове.

Всяко зърно е дума.

Всеки грозд изречение.

Сладка е същността им. Като живота.

Берем ги нежно да не повредим душата им.


Ще ги поемат опитни ръце на майстори.

Ще изцедят от тях сладостта им.

Ще я налеят в бурета черничеви,

докато кипне опиянена

и се превърне във вдъхновение.


Толкова много грозде!

Толкова  младо вино!

Толкова чаши с поезия....


Току що се връщам от гроздобер.Седнах пред компютъра и написах тази импресия.Дано ви хареса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази хубава Янтрея!
    Явно страдам от амнезия,
    щом се заблудих по нея:
    че когато пиеш вино
    се зареждаш със поезия!

    Аз изпих две чаши вино
    и написах една строфа.
    После седнах зад кормилото
    и направих катастрофа!
  • Прекрасен стих, Вале!!! Изпих го на един дъх! Благословено да е вдъхновението ти!! Поздрави!!!
  • Без малко да не разбера за това вълшебно вино!!!
    Много ми хареса, мила Валя, пак ще отпия!!!
    Поздрави за импулсивно-красивата творба!!!
  • Страхотна е!
  • Благодаря за корекцията!Още отначало се питах от какво дърво са буретата за вино.Зная,че ракията се слага в буре от черница-за цвят,но за виното не бях сигурна.Надявам се така да е по-добре.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...