21.01.2011 г., 11:13

Грозната баба

1.2K 0 13

Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца  ù гласът! Дори в дъжда?

Краката  сякаш  сраснали са,

с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?"


Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна, и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела!" или "Махни се", не разбрах.


Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май-
и даваше.
Изтръпнала,поглеждам към звездите.

А може би тя там не е сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е...
  • Затрогващо! Поздрави!
  • Mила Ласка,аз дължа на посетилите ме на първата страничка да си върна предишната ,наистина първа редакция, и ще го направя,но в понеделник,тъй като сл.два дни няма да съм си у дома.Хубав край на седмицата на всички!!!!
  • и предното си е на мястото
    просто след редакция трябва отново да се използва опцията за публикуване
  • Голяма бъркотия стана с тези две публикации и вината си е изцяло моя:аз се опитах да нанеса промени,без да съм наясно какъв ще бъде резултатът.Учудих се, че изчезна всичко,помислих си окончателно,затова го пуснах пак.Първият вариант е безвъзвратно изгубен и се чувствам се страшно неловко пред хората,които ме бяха удостоили с вниманието си да коментират и оценят!Извинявам им се,но не упреквам никого и не мога нищо да променя за тези две стихотворения, а за другите - ще внимавам.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...