21.01.2011 г., 11:13

Грозната баба

1.2K 0 13

Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца  ù гласът! Дори в дъжда?

Краката  сякаш  сраснали са,

с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?"


Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна, и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела!" или "Махни се", не разбрах.


Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май-
и даваше.
Изтръпнала,поглеждам към звездите.

А може би тя там не е сама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е...
  • Затрогващо! Поздрави!
  • Mила Ласка,аз дължа на посетилите ме на първата страничка да си върна предишната ,наистина първа редакция, и ще го направя,но в понеделник,тъй като сл.два дни няма да съм си у дома.Хубав край на седмицата на всички!!!!
  • и предното си е на мястото
    просто след редакция трябва отново да се използва опцията за публикуване
  • Голяма бъркотия стана с тези две публикации и вината си е изцяло моя:аз се опитах да нанеса промени,без да съм наясно какъв ще бъде резултатът.Учудих се, че изчезна всичко,помислих си окончателно,затова го пуснах пак.Първият вариант е безвъзвратно изгубен и се чувствам се страшно неловко пред хората,които ме бяха удостоили с вниманието си да коментират и оценят!Извинявам им се,но не упреквам никого и не мога нищо да променя за тези две стихотворения, а за другите - ще внимавам.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...