Jan 21, 2011, 11:13 AM

Грозната баба

  Poetry » Civic
1.2K 0 13

Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца  ù гласът! Дори в дъжда?

Краката  сякаш  сраснали са,

с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?"


Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна, и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела!" или "Махни се", не разбрах.


Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май-
и даваше.
Изтръпнала,поглеждам към звездите.

А може би тя там не е сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е...
  • Затрогващо! Поздрави!
  • Mила Ласка,аз дължа на посетилите ме на първата страничка да си върна предишната ,наистина първа редакция, и ще го направя,но в понеделник,тъй като сл.два дни няма да съм си у дома.Хубав край на седмицата на всички!!!!
  • и предното си е на мястото
    просто след редакция трябва отново да се използва опцията за публикуване
  • Голяма бъркотия стана с тези две публикации и вината си е изцяло моя:аз се опитах да нанеса промени,без да съм наясно какъв ще бъде резултатът.Учудих се, че изчезна всичко,помислих си окончателно,затова го пуснах пак.Първият вариант е безвъзвратно изгубен и се чувствам се страшно неловко пред хората,които ме бяха удостоили с вниманието си да коментират и оценят!Извинявам им се,но не упреквам никого и не мога нищо да променя за тези две стихотворения, а за другите - ще внимавам.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...