14.04.2012 г., 20:29

Грозното пате

1K 0 0

Държеше света ми в ръце,
имаше моето сърце.
Ставах и лягах с мисълта за теб,
сега ти за мен си като ястреб.
Няма вече погледи красиви,
няма и думи толкова лъжливи.
И да бягам всеки ден,
силуетът ти стои до мен.
Не поглеждай назад,
от мене лъха хлад.
Казваш, необикновена е любовта ни?
По-добре не отваряй стари рани.
С усмивка продължи напред,
въобразявай си, че за мен си бил лебед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...