Докосни с копринено перце
кожата ми груба,със мазоли
нежно е моето сърце,
да го обичаш, то се моли.
Спри в белезите да се взираш
те са просто физическо изображение...
друго гледай,нима не намираш
моите нежни места, нямаш ли въображение?
Аз съм цяла изтъкана
от нишки любов и търпение,
не мисля за голямата си рана,
оставила съм видимото на заточение... ...