5.07.2007 г., 11:13 ч.

ГРЯХ ОТ РАЯ 

  Поезия
607 0 6



ГРЯХ ОТ РАЯ


Кладенче
кокетничи в прохлада,
(
нали е на Луната огледало)
летописна
книга на гората
през
годините какво ли не видяло.

Клоните
приспаха ветровете.
Небето
разпиля звезди в жарта.
Озариха
прегърнати два силуета
в
лудешкия танц на страстта.

(
Тойдревна приказка красива
за
паднал ангел във нощта.
Тя
дивна горска самодива
родена
в капка от роса.)

Пръсти
вплитат в коси водопадни,
събрали
в длан безброй искрици...
Отпиват
дъх от устни жадни...
Откъснат
зов от палещи зеници...

Обич
си... прошепна тишината...
Болка
си... отвърна ехото...
Обичам
те, обич... Обичай ме...
Вземи
ме с теб ... в далечното...

Кладенче
се взира в тъмнината...
(
дочуло вопъла на райски грях )
Ненадейно
счупи се Луната...


Някой
хвърли камък във водата...


 


 

 

 

© Адриана Зарева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??