ГРЯХ ОТ РАЯ
ГРЯХ ОТ РАЯ
Кладенче кокетничи в прохлада,
(нали е на Луната огледало)
летописна книга на гората
през годините какво ли не видяло.
Клоните приспаха ветровете.
Небето разпиля звезди в жарта.
Озариха прегърнати два силуета
в лудешкия танц на страстта.
(Той – древна приказка красива
за паднал ангел във нощта.
Тя – дивна горска самодива
родена в капка от роса.)
Пръсти вплитат в коси водопадни,
събрали в длан безброй искрици...
Отпиват дъх от устни жадни...
Откъснат зов от палещи зеници...
Обич си... прошепна тишината...
Болка си... отвърна ехото...
Обичам те, обич... Обичай ме...
Вземи ме с теб ... в далечното...
Кладенче се взира в тъмнината...
(дочуло вопъла на райски грях )
Ненадейно счупи се Луната...
Някой хвърли камък във водата...
© Адриана Зарева All rights reserved.
